хижите в България
Хижите в България по:   планини   области   азбучен ред   Туризъм в България   100 национални обекта
Туризъм в България - хижа Демяница
Разположена е на водослива на реките Стражишка(Газейска река), Валявишка и Василашка, сред вековна иглолистна гора, на 1895 метра надморска височина.
Построена е през 1932г. от БТС, разширявана е през 1954 и 1966г.
Сградата е масивна, на два етажа и мансарда, има 175 места за нощуване. Разполага с пет стаи с по 5, 8 и повече легла и 12 стаи на нари - дървени и пружинени. На мансардния етаж има 70 места на дървени нари, а в отделна сграда - 50 места на пружинени нари. В 14-те бунгала има 42 места в стаи с по 3 и 4 легла. Общият капацитет е 217 места. При необходимост, през лятото се разкриват допълнително места в палатки. На първия етаж се намира ресторантът /сезонен/, а в отделна постройка е туристическата кухня и столова.
Има павилион за продажба на напитки, захарни изделия, сувенири и др. Санитарните възли са външни. Хижата е електрифицирана от агрегат и ВЕЦ и водоснабдена, отоплението е с печки на твърдо гориво.
Близо до хижата има къмпинг, където се намира най-старата сграда в Пирин планина. До хижата води горски път, проходим с коли само през лятото.
През зимата обикновено има хижар. Може да няма вода и електричество. Дърва за отопление има. Пътеката от Банско до хижата е проходима зимно време, опасност от лавини има при преминаване на свлачището при връх Усипо (на север от Юленски мост), при лавинния улей в местността Лавината, в западната част на Демянишка поляна, откъм връх Върлата скала.


Share/Bookmark

хижа Демяница
снимка: Георги Аврамов      

Хижа Демяница

Местонахождение: Северен Пирин. Разположена е на водослива на реките Стражишка(Газейска река), Валявишка и Василашка

Георграфски координати:
+41° 44' 34.47", +23° 28' 6.31"
N41.742908, E23.468420


Вижте Хижите в България на по-голяма карта
Надморска височина: 1895 метра
Изходен пункт за обекта: град Банско - 4,00 часа пешеходен преход по маркирана пътека.
Стопанин: ТД "Вихрен", гр. Банско. Стопанин - Георги Гемков
GSM: 0878 688 135, 0877 688 135
За контакти: info
10.12.2014
GSM: 0878 688 135, 0877 688 135
demianitca@abv.bg
Маршрути
и съседни туристически
обекти:
Банско- хижа Демяница (4 часа) - от центъра на Банско се тръгва към планината по улица Пирин, която отвежда към входа на Национален парк Пирин. Върви се по шосето за хижите Вихрен и Бъндерица. Подминава се отбивката към горската пътеката за хижите Вихрен и Бъндерица, пресича се жълт метален мост. Покрай шосето има преки пътеки, на места означени със синя маркировка. Маркировката към хижа Демяница е тъмно синя лента и две бели контрастни ленти. Половин час стегнат ход след влизане в парка се достига хотел Катерина, където е първата част от горската пътека към хижа Демяница. Може да се продължи и по шосето до местността Тодорова орница, където излиза и горската пътека. Горската пътека от хотел Катерина до Тодорова орница е стръмна, всред иглолистна гора. От ляво тече река Демяница. Има ручеи.

Пътеката излиза на Тодорова орница, зад гърба остава шосето и почивен дом Бистрица. На Тодорова орница има малък зелен параклис. От тук започва горския път към хижа Демяница, в самото начало ограден с бордюр откъм западната страна. В началото на горския път се включва кратка пътека идваща откъм Рибния завой на шосето. Върви се по горски път - в ляво е коритото на река Демяница, в дясно се редуват гори и скатове. Преди Юленски скок има опасност от свлачища и лавини. Подминава се дървен мост към местността Юлен
.
Горският път излиза на поляна през която тече река Демяница. Пред малка горска колиба има ручеи. Маркирана пътеката води напряко през местността Главите; горския път се вие в посока юг-югозапад. Пресича се каменистото корито на Стрижишка река и след кратко изкачване пътеката излиза на горския път преди местността Демянишка поляна. Тук има жълт метален стълб.

Пресича се Демянишка поляна, от ляво е Демянишки скок, от дясно връх Стрижица и Върлата скала, където падат лавини. На Демянишка поляна има малка каменна сграда, където през лятото се издига къмпинг. Горският път пресича лавинния улей при местността Лавината. По дървен мост се преминава на източния бряг на реката, където пътека е безопасна зимно време. Преминава се местността Рошков гроб. Реката отново се пресича по дървен мост, пътеката продължава по западния бряг, минава покрай малката ВЕЦ и отвежда до високата тераса на хижата насред вековна гора.

Идеи за излети - хижа Демяница - лято

Василашки езера - 1 часа
Тодорини езера - 1,40 часа
Валявишки езера - 1,30 часа
Превалски езера - 2 часа
Стражишки езера - 1,30 часа
връх Тодорин - 2,30 часа
Стрижишки езера - 2 часа
връх Малък Типиц - 2,30 часа
река Поленица (през Винарска порта)- 3 часа
Идеи за маршрути - хижа Демяница - лято

хижа Яне Сандански - 5,30 часа
хижа Беговица - 5,40 часа
заслон Тевно езеро - 3 часа
хижа Пирин - 5,30 часа
хижа Безбог - 5 часа

Околности на хижа Демяница
Тодорова орница - Юленски скок
Юленски циркус - Резерват Юлен - Главите
Демянишка поляна - Демянишки скок - река Демяница
Василашки езера - Василашки циркус - Василашки чукар - Тодорин връх - Тодорини очи - Стражишки циркус и езера
Тодорова орница - разположена е в долината на река Демяница, на север от връх Градището и на около 8 км. южно от град Банско. Средна надморска височина - 1300 метра. Представлява поляна всред смърчова гора. Има почивна станция. През Тодорова орница минава шосе от Банско към хижа Бъндерица и хижа Вихрен, там се отклонява горския път за хижа Демяница.

Юленски скок - водопад, природна забележителност. Намира се в средното течение на река Демяница, в местността Градището, на надморска височина около 1650 метра. Слизането до водопада е опасно. Каменни прагове преграждат коритото на реката, образува се воден пад с височина 9 метра, дълбок еворзионен котел.

Юленски циркус - средна надморска височина - 2100 метра. Обширен циркус с полегати западни и по-стръмни южни и източни оградни склонове. В Юлен няма езера; отводнява се от Юленска река (десен приток на река Демяница). Циркусът е обрасъл с високопланинска тревна растителност, клек и бяла мура, южната му част представлява поляна всред иглолистни гори от бяла мура, клек и хвойна.

Pезерват Юлен - През 1994 година с заповед на МОС се създава резерват Юлен с площ 3156 хектара. Резерватът се намира в територията на Национален парк Пирин. Целта на природния обект е да се запазят без човешка намеса образци от горски, субалпийски и алпийски екосистеми върху силикатна скална основа и находища на редки, застрашени и ендемични (местни) животински и растителни видове. Територията на резервата е разположена от 1650 м. надм. вис. до 2851 метра надморска височина.

В геоморфоложката структура на района са добре изразени глациални и периглациални форми, образувани през плейстоценското захлаждане на климата. Основната скала е представена от гранити, гранитогнайси, кристалинни шисти и само в Стражишкия циркус има наличие на ултра-базични скали от карбонатно силициевата свита.
В резервата са включени няколко езерни комплекса. Това са Василашките, Типицките, Стражишките, Полежанските, Дисилшките езера и няколко единични езера от които изтичат малки планински реки. Климатът е планински. Вегетационният период на растителността е къс - от 100 до 130 дни. Почвите са кафяви горски, планинско горски тъмноцветни и планинско ливадни.

В резервата има вековни гори от бяла мура (Pinus peuce), бял бор (Pinus silvestris), смърч (Picea excelsa), ела (Abies alba) и клек (Pinus mugo). Единично се срещат многовековни дървета и от черна мура (Pinus heldraichii). Флората на резервата има богат видов състав. Установени са над 700 вида висши растения. 44 са включени в ЧКБ. Ярки представители са планинският божур (Trollius europeus), нарцисовидната съсънка (Anemone narcisiflora). Тук се срещат видове останали от ледниковия период. Такива са черният емпетрум (Empetrum nigrum) и разпростряната сибалдия (Sibaldia procumbens). Резерватът играе голяма консервационна роля за видове като шилолиста (Isoetes lacustris/Subularia aquatica), слоновото хоботче (Rhynchocoris elephas), скалната острица (Carex rupestris) и други.
От животинският свят на резервата типични представители на бозайниците са мечката (Ursus arctos), вълкът (Canis lupus), дивата коза (Rupicapra rupicapra balcanica). Най-многобройни са птиците. Характерни за резервата са синигерите, кълвачите, сокерицата (Nucifraga cariocatactes), глухарът (Tetrao urogallus) и балканския кеклик (Alectoris graeca). На припечни места може да се види усойницата (Vipera berus) а в някой от езерата и реките се срещат балканската пъстърва (Salmo trutta fario), лешанката (Phoxinus phoxinus).

Главите (Караманица) - местност разположена на юг от град Банско, по течението на река Демяница. Средна надморска височина 1550 метра. През Главите минава пътеката за хижа Демяница. Представлява няколко поляни по които морени са маркирали отстъпването на Демянишкия ледник. Наоколо има иглолистни гори. На една от поляните стърчи огромна скала.

Демянишка поляна - разположена е в долината на река Демяница, южно от местността Главите (Караманица), на надморска височина 1800 метра. На север е ограничена от стръмен напречен на долината праг, прорязан в източната част от коритото на реката; образувани са стъпаловидно разположени водопади (Демянишки скок и Юленски скок). В северния край на Демянишка поляна има скални (овчи) гърбици и струпване на челни морени - остатъци от дейността на някогашен ледник. В западната част, откъм връх Върлата скала , през зимата падат лавини. Местността е обрасла с бяла мура и клек.

Демянишки скок - водопад на река Демяница. Природна забележителност. Намира се в източната част на напречния долинен праг, който ограничава от север местността Демяница, на надорска височина 1720 метра. Височината на водния пад е 11 метра, в подножието му е образуван еворзионен котел. Защитена площ 0,5 хектара. Покрай водопада минава горския път от град Банско към хижа Демяница.

река Демяница - река в Североизточната част на Северен Пирин. Образува се от сливането при хижа Демяница на река Валявица (начален приток), Стражишка река (Газейска река) и Василашка река. Тече на север. Югозападно от град Банско се слива с река Бъндерица; двете образуват река Глазне. Дължина 13,5 км, среден наклон 102‰. По-големи притоци - Юленска река (десен) и Стрижишка река (Къркъмска река; ляв). Площ на басейна 37кв.км.; средна надморска височина 2200 метра. Има снежно, дъждовно и езерно подхранване; изразено пролетно-лятно пълноводие.
Богата е на пъстърва. Речната долина е формирана в гранити, в най-долното течение в мрамори. В горната си част е типична трогова долина с коритообразна форма; лавиноопасна. Трите етапа в отсъпването на ледника са маркирани от струпването на челни морени при местностите Главите, Демяница и Тияците. В средното течение на реката са образувани водопадите Демянишки скок и Юленски скок. Поречието на реката е обрасло с бяла мура, смърч, ела, бор, и др. По долината на реката минава горския път за хижа Демяница.

Василашки езера (южно от хижата; по пътеката за хижа Вихрен - 1 час) - група от петнадесет езера в Северен Пирин. Разположени са терасовидно във Василашкия циркус и във вложените в него Тодорин циркус и Типицки циркус. Имат ледников произход; образувани са върху гранитна основа. Обща площ около 180 дка. Водата през лятото е с температура до 9°-12° С; слабоминерализирана. В езерата се въди пъстъпва, зарибени са със сивен. Дават начало на Василашка река, един от началните притоци на река Демяница. Езерните брегове са стръмни, скалисти, обрасли с трева и клек. Най-голямо е Тевното Василашко езеро. Намира се в южната част на циркуса, в подножието на връх Типиц, на надморска височина 2362 м. Езерото е второ по дълбочина и трето по обем в Пирин. Рибното Василашко езеро (по пътеката за хижа Вихрен - 45 минути) е второто по големина в групата. Разположено е северно от връх Типиц на надморска височина 2126 метра. Събира водите на целия циркус. Към групата спадат и Тодорини езера и Типицките езера. Изходни пунктове за Василашките езера са хижите хижа Демяница и Вихрен .

Василашки циркус (по пътеката за Вихрен - 1 час)- един от най-красивите циркуси в Северен Пирин. Огражда се от връх Стрижица (Къркъмски чал) - от североизток, Тодорин рид - от север-северозапад, връх Възела - от запад, и връх Голям Типиц - от юг, отворен е на изток. Средна надморска височина 2400 метра. Площ около 2060 дка (заедно с вторично вложените Тодорин циркус и Типицки циркус). Оградните му южни склонове представляват каменни стени и сипеи. Геоложката основа е от гранити. На няколко тераси във циркуса са разположени Василашките езера. В североизточния край на циркуса има голяма поляна, обрасла със субалпийски треви; отделни групи черна мура. Най-близък изходен пункт за Василашкия циркус е хижа Вихрен .

Василашки чукар - разположен в южната част на Тодорин рид, югоизточно от връх Малка Тодорка, с който го свързва превала на Малка Тодорка, и североизточно от връх Възела. Надморска височина 2615 метра. По стените му е трасиран катерачен тур.

Тодорин връх, Голяма Тодорка (2:30 часа) - издига се в най-северната част на Тодорин рид, северно от връх Малка Тодорка. Най-висок е на рида - 2746 метра. Гледан откъм Банско има форма на островърха пирамида. Склоновете му са много стръмни: северозападните, набраздени от скалисти лавинни улеи, известни под името Тодорини улици, и западните (обект на алпинизъм) се спускат почти отвестно към дълбоко врязаната долина на река Бъндерица. Билото на върха е голо, в най-ниската си част склоновете са обрасли с клек и високопланинска тревна растителност. До Тодорин връх може да се стигне от хижа Демяница през денудационната заравненост Добро поле.

Тодорини езера, Очите на Тодорка (1,40 часа) - спадат към групата на Василашките езера. Разположени са във вторично вложения във Василашкия циркус Тодорин циркус. Средна надморска височина 2523 метра. Зарибени са с пъстърва. Близо до Тодорини езера минава туристическата пътека хижа Демяница за хижа Вихрен .

Стражишки циркус (посока изток-югоизток, по маркировка за хижа Безбог)-най-високо разположен циркус в Пирин. Надморска височина 2550 метра. Циркусът е тесен, с много стръмни оградни склонове; в южната си част е разделен от висок циркусен праг, който свързва Войводски връх (Газей) с Ушите. Склоновете на места са обрасли с високопланинска тревна растителност и клек.

Стражишки езера (Газейски езера) (посока изток-югоизток, по маркировка за хижа Безбог; 1,30 часа) - група от три езера в Северен Пирин. Разположени са стъпаловидно в Стражишкия циркус (Газейски); средна надморска височина 2480 метра. Имат ледников произход; образувани са върху гранитна основа. Обща площ 18,3 дка. Водата през лятото е с температура 13°-14° С; слабо минерализирана. Зарибени са със сивен. Оттичат се едно в друго и дават начало на Стражишка река (Газейска), която е приток на река Демяница.

Тияците, Тихаците - местност в Северен Пирин. Разположена е в горното поречие на река Валявица. Средна надморска височина - 2170 метра. Представлява няколко поляни , по които челни морени са маркирали отсъплението на Демянишки ледник. Наоколо има съобщества от клек и хвойна, единични дървета бял бор. Геоложка основа от гранити. В Тияците има циркусно езеро, затлачено от наносни материали. През местността минава пътеката от хижа Демяница към Тевно езеро, хижа Безбог и хижа Каменица.

Валявишки циркус - обширен циркус в Северен Пирин. Ограден е от склоновете на върховете Валявишки чукар и Момин двор - от юг, Самодивски връх (Дженгал) от изток, и Малък Полежан - от север; отворен е на северозапад. Средна надморска височина 2500 м. Геоложката основа е от гранити. В циркуса са разположени Валявишките езера, в западната му част е вторично вложеният Превалски циркус. Източните и югоизточните оградни склонове на циркуса представляват скални откоси и сипие, на места покрити с клек и алпийска тревна растителност. Почвите са планинско ливадни, отчасти излужени. През него минава пътеката от хижа Демяница за Попово езеро и хижа Безбог .

Валявишки езера - (посока юг, по маркировка за хижа Безбог - 1:30 -2 часа) група от около петнадесет езера в Северен Пирин. Разположени са стъпаловидно във Валявишкия циркус. Имат ледников произход; образувани са върху гранитна основа. Надморска височина от 2295 метра до 2472 метра. Водата през лятото е с температура около 13°-18° С, слабо минерализирана. В езерата се въди пъстърва, зарибени са със сивен. Оттичат се едно в друго и дават начало на река Валявица, начален приток на река Демяница. Езерата имат стръмни скалисти брегове, обрасли с клек. Голямото Валявишко езеро е разположено на север от връх Валявишки чукар, на надморска височина 2380 м. Дълбочина 18,9 м, ширина 275 метра, дължина 480 метра. Второ по големина е Долното Валявишко езеро, разположено североизточно от Валявишки чукар, на надморска височина 2254 м.

Винарска порта (Чаирска порта) - най-ниската седловина (2430 метра) на главното било на Северен Пирин. Разположена е южно от връх Голямата страна. През Винарската порта минават пътека от хижа Демяница за хижите Яне Сандански и Каменица. В миналото оттук са минавали търговските кервани с памук, сечива и вино от град Мелник за село Банско (град Банско) и град Мехомия (град Разлог)

Превалска порта (Валявишка, Демянишка, Мозговишка) - седловина разположена на главното планинско било и свързваща връх Превалски чукар (от изток) с Мозговишки рид (от запад). Надморска височина около 2530 м. Скалиста седловина със стръмни, лавиноопасни оградни склонове. През портата минава пътеката от хижа Демяница към заслон Тевно езеро и хижа Каменица.

Превалски езера (Демянишки езера) (2 часа южно от хижа Демяница)- група от четири езера, разположени в Превалския циркус. Оттичат се едно в друго и чрез Превалски поток се вливат в река Валявица.

Близки 100 национални туристически обекта:
Връх Вихрен (2914 м) - 4,30 часа
Mузей "Никола Вапцаров" град Банско
Музей "Неофит Рилски" град Банско
Велянова къща град Банско
Постоянна иконна изложба "Банска художествена школа" град Банско
Църква "Света Троица" град Банско

Изпращане на актуална
информация:
Вие стопанисвате хижата или сте турист, който я е посетил скоро.

Ще Ви бъдем благодарни ако ни изпратите актуална информация за:
  - телефони на хижата за контакт;
  - описание на хижата;
  - описание на маршрути и съседни туристически обекти;
  - снимки на хижата.

Снимките обработете, като направите по-голямата страна с размер 900 пиксела. Архивирайте всички снимки в един файл (максимален размер на файла - 5GB) и ни го изпратете.
Към публикуваните в сайта снимки и текстове изпратени от вас ще бъде упоменато името на автора.

Пишете ни на адрес: info@tourism-bg.net
Хижите в България по:   планини   области   азбучен ред   Туризъм в България   100 национални обекта
ГоГо Нет e-Shop Интернет фото © ГоГо Нет 2014